1. В куненски робот, блендер изсипваме водата и лешниците. Блендираме. Важно условие за прекрасен резултат е: продължителното смилане на двете съставки. Това гарантира, че белтъка на лешника ще се отдели от ядката. Затова, ако блендера не ви е високоскоростен - блендирайте по-продължително време (5 мин.) или се откажете от рецептата. Бъдете сигурни обаче, че най-лошият вариант, който може да постигнете е вместо твърда майонеза да имате майонезен сос.

2. В много ситна цедка изсипваме получената каша и притискаме с шпатула, за да отделим по-бързо и по-голямо количество от получилото се лешниково "мляко". При тази стъпка внимавайте да не попадне пулпа в "млякото", което може да попречи за втвърдяването на майонезата.

3. В измит и подсушен блендера или кухненския робот връщаме лешниковото мляко. Прибавяме солта и на тънка струя, бавно изсипваме зехтина или олиото. Зехтина има тръпчив вкус и ако използвате само него за мазнина, може да не ви хареса силния му аромат. Аз лично предпочитам използването само на зехтин, но е въпрос на вкус и средства. Сместа в блендера ще стане гъста и ще се появат мехурчета. Добавяме лимона. Сместа рязко ще се пресече. Майонезата е готова.