ЗАКУСКА ОТ ОВЕСЕНИ ЯДКИ С ЯБЪЛКА, МЕД И КАНЕЛА

Овесените ядки са най-популярният продукт, получен от овесените зърна. в магазините може да ги намерите да се продават в няколко различни продукта:

• Натурални овесени ядки – обелените овесени ядки са изпечени и нарязани от стоманени ножове на 1-2 парчета. Варят се 2-5 минути и се киснат;
• Овесени ядки за бързо приготвяне – натуралните ядки, преминават през допълнително пресоване и оваляне в овесено брашно. Този тип ядки изискват накисване във вряла вода или кипване;
• Фини овесени ядки – ситно нарязани и добре пресовани, печени овесени ядки – те са готови, само им се добавя топла вода или мляко.
• Овесеното брашно е изключително богато на протеин и влакна. С него се обогатяват пълнозърнести многозърнести брашна, многозърнести хлебни и макаронени изделия.
• Овесената каша е комплексен продукт който съдържа овесено брашно, овесени трици и сухо мляко. Най-често има висока калоричност.
• Овесените трици са богати на влакна. Най-често с тях се обогатяват различни пълнозърнести тестени и макаронени изделия, както и диетични каши.

ЗАХРАНВАНЕ СЪС ЗЪРНЕНИ ХРАНИ:

• Зърнените храни са тежки за храносмилането.
  Оризовата каша е по-скоро изключение от това правило, но все пак не е лека за стомахчето. Трябва да се включи бавно и плавно, желателно е да се предлага поне 10-14 дни преди прехода към друг тип храна, за да се избегнат обичайните проблеми като подуване на стомахчето. Това обаче означава, че около половин месец детето няма да приема други храни с разнообразен витаминно-минерален състав като зеленчуците и плодовете, а това от своя страна отлага и въвеждането на месото (освен ако не се даде месо преди зеленчуците, както е според последните промени в някои схеми на захранване).
• Обработка на зърнени храни.  Всички зърнени храни би трябвало да са обработени по някакъв начин. Проблемът (особено при нерафинираните зърна) е съдържанието на мазнини, които бързо се окисляват и влошават хранителната стойност. Какво точно се има предвид под ‘стабилизиране’? – вероятно сходен процес с този при другите зърна. Обработват се термично, за да издържат поне 6 месеца по рафтовете на магазините – от което губят голяма част от био-активните си ензими, но не изцяло. Ако се накиснат, могат да покълнат и да повишат хранителната си ценност.

КАФЯВ ОРИЗ

* Въвежда се като нова храна: ако е втора храна след белия ориз или в началото на захранването.
* Не се въвежда като нова храна: ако детето е захранено с няколко храни, напр. по-целулозните зеленчуци или елда.
* Зависи и от възрастта: има значение, дали се захранва на 4 м. или 6 м. и кога се дава ориза.

Някой специалисти считат, че кафявият ориз е добре да се въведе като нова храна, дори да е въведен бял ориз преди това, защото:

– Пълнозърнестите храни се считат за по-алергизиращи по принцип.
– Пълнозърнестите храни са по-тежки за храносмилането. При детенце с по-чувствително стомахче или в самото начало на захранването може да бъде тежък за храносмилането, затова е добре да се въведе за няколко дни.

Други експерти по хранене отричат въвеждането на кафяв ориз, отделно от белия.

– След като веднъж е въведен ориз, видът му няма значение от гледна точка на основните алергизиращи протеини.
– Не е трудносмилаемо зърно – има повече фибри от белия ориз, но доста по-малко от елдата. За сравнение: 100 г бял ориз съдържат под 1% фибри, кафявият ориз има 2-3%, а елдата между 4-7%.

    КАША

Добре е всеки ден да се предлага нещо зърнено – количеството е горе-долу колкото количеството на плодовете или зеленчуците за деня. Зърнените храни са едновременно калорични (което е много важно за възрастта 6-12 м.) и богати на важни витамини и минерали (В1, растителни белтъчини, желязо и др.).
Ако се предлага каша наполовина с плодове например, това се равнявa на 3-4 пъти каша седмично в пълна доза. Няма проблем да се дава всеки ден по половин или цяла доза. Освен това съвременните готови каши са направени така, че да се усвояват максимално ефективно от организма без това да води до напълняване; домашните каши могат да се приготвят без захар. С това са свързани и актуалните препоръки за често предлагане на каша.

С напредване на захранването кашата се заменя с други зърнени храни, но отново се спазва принципа да се дават всеки ден и в подходяща пропорция спрямо другите основни групи храни.
Елдата традиционно е първа каша в руските схеми на захранване – но дори и там тя е една от първите каши, наравно с ориза и царевицата. Оризът е по-щадящ за стомахчето.  При дете с някакви алергични прояви оризът е по-добър избор. Елдата не е силен хранителен алерген, но има други алергенни прояви, които се проявяват при контакт с брашно от елда и пр.

Какви количества каша е препоръчително да даваме при захранване

1-ви ден = 1 лъжичка
2-ри ден = 2 лъжички
3-ти ден = 3-4 лъжички
4-ти ден = 4-6 лъжички
5-ти ден = 5-9 лъжички
6-ти ден = 6-10 лъжички
7-ми ден = 7-12 лъжички
(10-12 лъжчики са не повече от 50-60 г пюре – зависи от пюрето и лъжичките все пак – но това е достатъчно за начало, плюс млякото.)

ЗАХРАНВАНЕ СЪС ЗЪРНЕНИ ХРАНИ ПО МЕСЕЦИ

Ориз = 6 м.
Кафяв ориз = 6-7 м.
Елда = 7 м. (може и на 6 м.)
Царевица = 7-8 м.
Просо = 7-8 м. (има препоръки и за 6 м., и за 9 м.)
Амарант = 7-9 м.
Киноа = 7-9 м.

Оризовата каша е добра за начало. Ако оризът не е въведен, това позволява комбиниране на ориз с въведените зеленчуци.

Елдата е добро продължение. Не е тежка за захранено дете, не е сериозен алерген, регулира стомахчето, добавя още желязо и важни белтъчини. Може да се редува равностойно с ориза.

Царевицата не е толкова ценна – няма важна хранителна стойност и не е безобидна откъм алергии. Ако не е в голямо количество или е под формата на царевично нишесте, може около 6-7 м., иначе около 8 м. Може да се въведе преди просото защото често присъства в състава на готови пюрета или за да се предлага многозърнеста каша или кисел за разнообразие.

Просото не е съвсем леко за храносмилането, но се приема сравнително добре и има отлична хранителна ценност. Може да се включи през 7-8 м., евентуално малко преди това като съставка на каша или като заместител на ориза в зеленчуково пюре. Добре се съчетава със зеленчуци, особено такива с повече желязо, не само като самостоятелна каша.

Киноата има отлични хранителни качества, по-добри от тези на останалите зърнени храни по няколко показателя. Освен това не е типичен алерген. Не е задължително да се бърза с нея – когато детенцето напредне със захранването, например около 9 м., тогава може да се включи като самостоятелна каша и да се използват хранителните ѝ предимства. Преди това по-важни остават класическите зърна (ориз, царевица и т.н.) и успешното им включване им в менюто. След това вече може да се разнообразява с различни зърнени храни и комбинации.

Амарантът се въвежда подобно на киноата – може да бъде едно от безглутеновите зърна, но може и да се даде след въвеждането на глутена с цел по-богато хранително меню. Амарантът е след киноата като хранителна ценност.

КОЛКО ВИДА КАШИ МОГАТ ДА СЕ ПРЕДЛАГАТ ЕДНА СЛЕД ДРУГА

7 дни = оризова каша (бял или кафяв ориз)
7 дни елда (ако са въведени досега поне 3 вида плодове)
или
7 дни оризова каша
4 дни нов плод
7 дни елда

Следващите каши могат да се въвеждат по 4-5 дни.

ГЛУТЕН

безглутенови: ориз, просо, царевица, елда, капладжа
глутенови: пшеница, ечемик, овес, ръж

Глутен се въвежда:

– в края  на 6 м. при захранване на 4-6 месеца
– около 8 м. при захранване на 5-6 месеца

Спрямо съдържанието на глутен се подреждат така:   овес -> ръж -> ечемик -> пшеница

Повечето европейски схеми предвиждат глутена в началото на 7 м. Причината – след възраст 4 месеца рискът от проблеми с глутена е далеч по-малък и не е оправдано да се отлага назад във времето. Освен това късното въвеждане на глутен след 9-10 м. може да бъде рисково, защото детето приема по-големи количества храна и по-често в сравнение с дете на 6 месеца примерно. Този риск обаче се отнася най-вече за деца с предразположение или неправилно ранно захранване.

В други схеми глутенът се въвежда по-късно. Причината – например американските схеми като цяло са оправдано или неоправдано предпазливи и отлагат повечето храни. Освен това, подходът за по-късно въвеждане на глутен е съобразен по-скоро с предишните препоръки да се захранва задължително след 6 месеца, но от две-три години препоръките на ААП са ревизирани и се допуска захранване във възрастта 4-6 месеца.

ГЛУТЕНЪТ НЕ Е СИЛЕН АЛЕРГЕН

Става въпрос за непоносимост, не за класическа алергия – организмът не може да преработва определен белтък в житните растения (т.е. глутенът) и оттам идва проблема.
Затова глутенът не е списъците с алергени, но се захранва внимателно, защото колкото и малко да са случаите на проблеми с него, преодоляването на непоносмостта е доста тежко.

Вероятността за проблеми с глутена е много малка, ако детето е:
– наследствено необременено
– неалергично
– кърмено
– захранено след 4-6 м.

–––––––––
И ОЩЕ:

Възрастта не е единственият и най-важен фактор при въвеждането на глутена.
(Общата за всички педиатрични школи препоръка е да не бъде преди 4-ти месец)
Кърменето например има доказано защитен ефект конкретно в този случай.

Според проучване на шведски изследователи (което често се цитира от специализирани в детското здраве и хранене източници), рискът от развитие на цьолиакия зависи едновременно от поне 3 фактора:
* първоначалното количество на глутена (при въвеждането му)
* възрастта (след 6 месеца)
* кърменето (по време и след на въвеждането на глутена)

Резултатите от проучването показват, че рискът от развитие на цеолиакия може да се снижи с:
– 25%, ако се въведе глутен след 6-ти месец
– 40%, ако глутенът се въвежда, когато детето все още е на кърма
– 65%, ако месец или повече след въвеждането на глутена, детето получава кърма

Няма категоричен отговор дали подходящата възраст в комбинация с други фактори гарантира, че болестта няма да се прояви изобщо или проявата й само ще бъде отложена на по-късен етап.

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ:
1.Подходяща възраст ли е 8м.  за глутена?

– Да, напълно!
Има два подхода за въвеждане на глутен – около края на 6 м. и около 8 м.
Зависи от педиатричните школи. Европейските са по-уверени относно подходящата възраст, други – по-предпазливи.
Въпросът е да не се въвежда глутен прекалено късно т.е. след 9-10 м. – вероятността за проблеми е по-голяма (най-вече при предразположените деца), а и това ограничава ненужно менюто на едно по-голямо дете.

2. Въвеждам овес-ръж-ечемик-пшеница и първо да започна с  безмлечна каша с овес?
– Това е идеалният вариант за изреждане на зърната. Тук важното е да се знае каква е идеята т.е. как са степенувани зърната в зависимост от съдържанието на глутен и от вида на самия глутен. Тази последователност е свързана донякъде и със смилаемостта на зърната. Оттам нататък, ако няма възможност да се изредят всичките 4 зърна в тази последователност – не е чак такъв проблем. Добре е все пак да се мине през ечемик или евентулано ръж преди пшеницата.
Важното е да се почне с овес, овесената каша е отличен избор. След това ръжта и ечемикът се вкарват най-лесно с домашно приготвена храна – каша или пасирани зърнени ядки.

3.Как се въвежда – по няколко лъжички и до какво количество трябва да достигна?

– Въвежда се като всяка нова храна – лъжичка по лъжичка. Няма точни препоръки кога и за колко време трябва да се стигне. Около седмица за пълна доза овесена каша е добре.

4.Всеки ден ли се дава и в продължение на колко време ?
– В началото – всеки ден или възможно най-често. Поне през първия месец.
Това се отнася за глутена като цяло. Може да се дават овесени продукти за по-продължителен период от време, може да се редуват с другите глутенови храни. Също толкова важно е глутенът да се дава в нормални дози – не че е задължително всеки ден по една доза овесена или друга каша в рамките на първия-втория месец, а най-вече да не се пропускат по няколко дни без глутенови храни.

5.През колко време мога да въведа различните глутенови храни: овес-ечемик-пшеница  и колко време след това млечните: сирене-масло-кисело мляко? След като 10 дни давам овесени ядки дали мога да дам ечемични, и колко дни след това мога да дам пшеницата?

– Не гледай толкова стриктно тези дни.
Идеята е в рамките на 1 месец да се дадат 1-2 от по-особените храни, глутенът и млечните са такива.  Може да дадеш овес за 10 дни, ечемик за 5-6 дни, след това някакъв друг плод, месо или зеленчук за 3-5 дни. После идва ред на пшеницата или маслото примерно. Маслото определено може да се вкара по-рано, да кажем за 3-5 дни, така изместваш пшеницата само малко по-назад и не се натрупват всички глутенови храни наведнъж.

ОЩЕ ВКУСНИ РЕЦЕПТИ С ОВЕСЕНИ ЯДКИ:

Здравословна закуска с овесени ядки, нар и кокосови стърготини

Нектар от боровинки, овесени ядки и банан

Солени овесени кексчета

Овесена каша с банан и тахан