Аргументи за/против ранното и по-късно захранване с риба
8-10 месец:
– 40% от рибните алергии са към конкретен вид риба, а не изобщо (напр. хек е подходяща риба или всякакво филе)
– съдържа незаменими аминокиселини (повече от месото)
– съдържа полиненаситени мастни киселини (по-лесно смилаеми от животинските)
– рибата съдържа по-малко съединителна тъкан (лека за храносмилането)
12 месец:
– повечето риби са силен алерген
– морската риба е по-силен алерген от речната (херинга, скумрия, сьомга, треска)
– риба тон и скумрия (от консерва) – имат високо съдържание на хистамин.
Относно честотата на предлагане безспорно има разминаване в схемите на захранване, въпрос на местни педиатрични традиции и географски ширини. Но има една обща препоръка: от 10-12 м. нататък в детското меню всеки ден трябва да присъстват месо, риба или яйце. На тази възраст месото може да се предлага 5-6 пъти седмично, риба – 1 път седмично, постно – евентуално 1 път седмично. Жълтъкът не е нужно да се редува с месото, достатъчно е да се предлага не повече от 2-3 пъти седмично.
Количеството за 10 м. – препоръките варират от 25 до 50 г дневно, което се равнява на 2-4 с.л. пасирано или ситно скълцано месо. Различията отново са въпрос на педиатрична школа. Има схеми, които препоръчват по-умерен прием на месо (напр. френските), като тази тенденция се запазва и след 1 год. Други схеми традиционно са по-настоятелни в това отношение (испанските, руските и т.н.).
Пюретата съдържат напълно достатъчно количество месо според някои стандарти и недостатъчно, ако се съпоставят с други.
Видът на месото е другото важно нещо, освен колко често се предлага и по колко. За възраст 10-12 м. е важно да се редуват различни видове месо, тъй като всяко от тях си има предимства в детското хранене. Свинското и агнешкото са напълно допустими и са добро допълнение към птичето и говеждото, рибата също може да бъде добра алтернатива на тази възраст.